Мозъкът е преобразуващо устройство; той чете сигнали от околната среда, интерпретира сигналите и след това регулира химията на тялото, която контролира генетичната експресия на клетките. Мозъкът възприема образи на нашия свят и ако тези образи са заплашителни, мозъкът отделя различни регулаторни химикали в тялото в сравнение с възприемането на любовен образ. Тълкуването от ума е от решаващо значение, тъй като мозъкът чете образите на околната среда, но няма мнение за това какво означават тези образи.
Умът интерпретира сигналите от околната среда въз основа на нашия учебен опит. Например, ако като деца научихме, че X е заплашително, тогава, когато X влезе в нашата среда, интерпретацията на ума ще стимулира мозъка да освободи неврохимикали, които контролират клетъчното поведение и генната активност, за да координират защитната реакция. Информацията от околната среда е много важна за формирането на експресията на гените.