Ако искаме да оцелеем и да процъфтяваме като вид, трябва съзнателно да преместим нашата мисия от индивидуалното оцеляване към процъфтяването на видовете. Въпреки че понастоящем няма програма от 12 стъпки за един вид, „възстановяващ се“ от 5,000 години цивилизация, ние предлагаме план от 3 стъпки, защото честно казано, нямаме време за всичките дванадесет стъпки. Стъпките са информираност, намерение и практика.
Тъй като сме на прага на съзнателната еволюция, първата изключително важна стъпка е да осъзнаем съзнателно това, което науката ни казва сега за природата на човешката природа. Както посочваме в нашата книга, четирите основни вярвания на научния материализъм са - неудобно - опровергани от науката! Когато осъзнаем, че толкова много от това, което си представяме, че сме, се основава на програмирани, „невидими“ вярвания, можем да започнем да осъзнаваме, че това програмиране е единственото нещо, което ни е общо. Цялото понятие за „вина“ в този момент изглежда абсурдно. Както казва библейската заповед, „Простете им, защото те не знаят какво правят“.
В тази прошка и освобождаване от вината ние можем да приемем отговорността. Тоест, ние можем да изберем да реагираме по различен начин. Следователно следващата лечебна стъпка е да се направи умишлен избор за освобождаване от остарели вярвания и отнемане от „гъсениците“ институции и начин на мислене и вместо това да се инвестира в новото общество на пеперудите, което се появява на местно и глобално ниво. Общността от „имагинални клетки“, която социологът Пол Рей нарича „културни творци“, се е увеличила за малко повече от десет години от 50 на 70 милиона възрастни американци. Можем да изберем да комбинираме собствената си мисия с тази на този нов организъм, да изплетем мрежа от масово строителство, така че пеперудата да може да се издигне при падането на гъсеница.
Това ни води до последната стъпка. Сега, след като знаем какво науката ни казва за истинската природа на човешката природа, какво правим по въпроса? Как животът ни става по-различен, когато се разпознаем като клетки в нов организъм, наречен Човечество? Как да се освободим от нашето лично и колективно програмиране на ограничението? Какви практики приемаме ежедневно, които ни напомнят кои сме всъщност? Еволюцията, подобно на Небето, не е дестинация, а практика.
Чудодейно изцеление очаква тази планета, след като приемем новата си отговорност да се грижим колективно за Градината, вместо да се бием за чистия. Когато критична маса от хора наистина притежава тази вяра в своите сърца и умове и всъщност започне да живее от тази истина, нашият свят ще изплува от тъмнината в това, което ще бъде равно на спонтанна еволюция.