Както споменавам в лекциите си, когато се погледнем в огледалото, виждаме едно цяло (себе си), което гледа назад. Това обаче е погрешно схващане, тъй като ние не сме единични образувания, а сме общности състоящ се от живи единици, наречени клетки. Всички „знаци“, които изразяваме като хора, произлизат от функционирането на нашите клетки. Интересното е, че когато имаме органи, които да изпълняват дадена функция, клетката има органели (миниатюрни органи), изпълняващи същите функции. Всъщност НЯМА нова функция в човешкото тяло, която да не е вече изразена от клетките. Всяка система, която имаме, например храносмилателна, дихателна, отделителна, репродуктивна, нервна и имунна система, присъства във всяка клетка. Интересното е, че същите механизми, използвани от клетката за осъществяване на нейното поведение, са същите механизми в основата на нашите човешки системи, които извършват същото поведение. Една проста истина е, че сме създадени по „образа“ на собствените си клетки. Ето защо изследванията върху клетъчните механизми могат да се отнасят до нас, тъй като те са пряко свързани със същите механизми, използвани в човешкото тяло.
Подобна находка обаче би се очаквала, когато притежаваме, че Вселената е изградена върху фрактална геометрия.