За повече от четиристотин години западната цивилизация е избрала науката като свой източник на истини и мъдрост относно мистериите на живота. Алегорично можем да си представим мъдростта на Вселената като приличаща на голяма планина. Мащабираме планината, докато придобиваме знания. Стремежът ни да достигнем върха на тази планина се подхранва от идеята, че със знания можем да станем „господари“ на нашата Вселена. Призовете образа на всезнаещия гуру, седнал на върха на планината.
Учените са професионални търсачи, прокарвайки пътя нагоре по „планината на знанието“. Търсенето им ги отвежда в неизследваните неизвестни на Вселената. С всяко научно откритие човечеството получава по-добра опора в мащабирането на планината. Възнесението е проправено едно научно откритие в даден момент. По пътя си науката от време на време се сблъсква с разклонение на пътя. Вземат ли ляв завой или десен? Когато се сблъскат с тази дилема, посоката, избрана от науката, се определя от консенсуса на учените, тълкуващи придобитите факти, както те се разбират по това време.
Понякога учените тръгват в посока, която в крайна сметка води до очевидна задънена улица. Когато това се случи, ние сме изправени пред два избора: Продължавайте да пътешествате напред с надеждата, че науката в крайна сметка ще открие начин за заобикаляне на препятствието или ще се върне на разклона и ще преразгледа алтернативния път. За съжаление, колкото повече науката инвестира в определен път, толкова по-трудно е науката да се откаже от вярванията, които я държат на този път. Както предположи историкът Арнолд Тойнби, културното - което включва научно-масовия поток неизбежно се придържа към фиксирани идеи и твърди модели в лицето на налагащи се предизвикателства. И все пак измежду техните редици възникват творчески малцинства, които разрешават заплашителните предизвикателства с по-жизнеспособни отговори. Творческите малцинства са активни агенти, които трансформират старите, остарели философски „истини“ в нови, поддържащи живота културни вярвания.
Вие сте „творческите малцинства“ или това, което аз обичам да ви наричам като въображаеми клетки, които правят промени в нашия свят. Всеки от нас е „информация“, която проявява и преживява физическа реалност. Интегрирането и балансирането на осъзнаването на нашето ноетично съзнание в нашето физическо съзнание ще ни даде възможност да станем истински създатели на нашия житейски опит. Когато такова разбиране зацари, ние и Земята отново ще имаме възможност да създадем райската градина.
Вижте също Прегръдка на нематериалната Вселена.